Stefan Zweig Quote
Строгата дисциплина, безмилостният контрол и презрението на обществото се отнасяха само за армията от хиляди и хиляди жени, които трябваше да защитават с тялото и унижената си душа свободните и естествени форми на любовта срещу старото и отдавна подкопано морално схващане. Тази огромна армия на проституцията – така както истинската армия има части: кавалерия, артилерия, пехота, крепостна артилерия – беше подразделена на свои собствени категории… […] И това беше същият град, същото общество, същият морал, който се възмущаваше, когато младите момичета караха велосипед, и обявяваше, че се осквернява достойнството на науката, когато Фройд със своя спокоен, ясен и проницателен маниер изказваше истини, които те не желаеха да признаят. Същият свят, който така патетично защитаваше чистотата на жената, търпеше това жестоко самопродаване, организираше го и дори печелеше от него. […] това беше тъжно време за тогавашната младеж – девойките херметически изолирани от живота и под контрола на семейството, възпирани във физическото, така и в духовното си развитие; младите мъже тласкани към потайности и сдържаност от един морал, в който всъщност никой не вярваше и на който никой не се подчиняваше. […] Щастлива, днешната младеж се наслаждава на младостта си с устрем, със свежест, лекота и безгрижие, присъщи на нейната възраст. Но най-голямото щастие в това щастие се крие според мене в обстоятелството, че тя не е принудена да лъже другите и може да бъде честна както към себе си, така и към естествените си чувства и желания.
Строгата дисциплина, безмилостният контрол и презрението на обществото се отнасяха само за армията от хиляди и хиляди жени, които трябваше да защитават с тялото и унижената си душа свободните и естествени форми на любовта срещу старото и отдавна подкопано морално схващане. Тази огромна армия на проституцията – така както истинската армия има части: кавалерия, артилерия, пехота, крепостна артилерия – беше подразделена на свои собствени категории… […] И това беше същият град, същото общество, същият морал, който се възмущаваше, когато младите момичета караха велосипед, и обявяваше, че се осквернява достойнството на науката, когато Фройд със своя спокоен, ясен и проницателен маниер изказваше истини, които те не желаеха да признаят. Същият свят, който така патетично защитаваше чистотата на жената, търпеше това жестоко самопродаване, организираше го и дори печелеше от него. […] това беше тъжно време за тогавашната младеж – девойките херметически изолирани от живота и под контрола на семейството, възпирани във физическото, така и в духовното си развитие; младите мъже тласкани към потайности и сдържаност от един морал, в който всъщност никой не вярваше и на който никой не се подчиняваше. […] Щастлива, днешната младеж се наслаждава на младостта си с устрем, със свежест, лекота и безгрижие, присъщи на нейната възраст. Но най-голямото щастие в това щастие се крие според мене в обстоятелството, че тя не е принудена да лъже другите и може да бъде честна както към себе си, така и към естествените си чувства и желания.
Related Quotes
About Stefan Zweig
Zweig was raised in Vienna, Austria-Hungary. He wrote historical studies of famous literary figures, such as Honoré de Balzac, Charles Dickens, and Fyodor Dostoevsky in Drei Meister (1920; Three Masters), and decisive historical events in Decisive Moments in History (1927). He wrote biographies of Joseph Fouché (1929), Mary Stuart (1935) and Marie Antoinette (Marie Antoinette: The Portrait of an Average Woman, 1932), among others. Zweig's best-known fiction includes Letter from an Unknown Woman (1922), Amok (1922), Fear (1925), Confusion of Feelings (1927), Twenty-Four Hours in the Life of a Woman (1927), the psychological novel Ungeduld des Herzens (Beware of Pity, 1939), and The Royal Game (1941).
In 1934, as a result of the Nazi Party's rise in Germany and the establishment of the Standestaat regime in Austria, Zweig emigrated to England and then, in 1940, moved briefly to New York and then to Brazil, where he settled. In his final years, he would declare himself in love with the country, writing about it in the book Brazil, Land of the Future. Nonetheless, as the years passed Zweig became increasingly disillusioned and despairing at the future of Europe, and he and his wife Lotte were found dead of a barbiturate overdose in their house in Petrópolis on 23 February 1942; they had died the previous day. His work has been the basis for several film adaptations. Zweig's memoir, Die Welt von Gestern (The World of Yesterday, 1942), is noted for its description of life during the waning years of the Austro-Hungarian Empire under Franz Joseph I and has been called the most famous book on the Habsburg Empire.