Stefan Zweig Quote
Дори условността тихомълком признаваше, че един мъж изпитва и има право да изпитва нагон. Но да се признае честно, че и жената може да бъде подвластна на подобно влечение и че за осъществяване на своите вечни цели природата се нуждае и от противоположния женски пол- това би накърнило понятието за „Светостта на жената. Така във времената преди Фройд се приемаше по всеобщо споразумение аксиомата, че едно женско същество няма никакви чувствени желания, докато те не бъдат събудени от мъжа, което, естествено бе официално позволено само в брака. Но тъй като въздухът, особено във Виена, беше и в онези морални времена заразен с опасни еротични зловредни изпарения, всяка девойка от добро семейство трябваше да живее от раждането си до деня, в който щеше да напусне със съпруга си брачния олтар, в напълно стерилизирана атмосфера. За да бъдат младите момичета пазени, не ги оставяха нито за миг сами. Те имаха гувернантка, която трябваше да се грижи да не би, не дай боже, да престъпят неопазени прага на къщата, водеха ги и ги прибираха от училище, от урока по танци, по музика. Всяка книга, която четяха, се контролираше и най-вече постоянно им намираха занимания, за да ги отклоняват от възможните опасни мисли. Те трябваше да се упражняват на пиано, да учат пеене и рисуване, чужди езици, история на изкуството или литературна история, образоваха ги и ги „свръхобразоваха. Но докато се опитваха да ги направят колкото е възможно по-образовани и добре възпитани за обществото, същевременно с боязън се грижеха те да останат в едно непонятно за нас днес невежество по всички естествени въпроси. Една девойка от добро семейство не биваше да има никаква представа как е устроено мъжкото тяло, как се раждат децата, тъй като ангелите трябваше да встъпят в брак не само девствени телом, но и с пълна душевна „чистота.
Дори условността тихомълком признаваше, че един мъж изпитва и има право да изпитва нагон. Но да се признае честно, че и жената може да бъде подвластна на подобно влечение и че за осъществяване на своите вечни цели природата се нуждае и от противоположния женски пол- това би накърнило понятието за „Светостта на жената. Така във времената преди Фройд се приемаше по всеобщо споразумение аксиомата, че едно женско същество няма никакви чувствени желания, докато те не бъдат събудени от мъжа, което, естествено бе официално позволено само в брака. Но тъй като въздухът, особено във Виена, беше и в онези морални времена заразен с опасни еротични зловредни изпарения, всяка девойка от добро семейство трябваше да живее от раждането си до деня, в който щеше да напусне със съпруга си брачния олтар, в напълно стерилизирана атмосфера. За да бъдат младите момичета пазени, не ги оставяха нито за миг сами. Те имаха гувернантка, която трябваше да се грижи да не би, не дай боже, да престъпят неопазени прага на къщата, водеха ги и ги прибираха от училище, от урока по танци, по музика. Всяка книга, която четяха, се контролираше и най-вече постоянно им намираха занимания, за да ги отклоняват от възможните опасни мисли. Те трябваше да се упражняват на пиано, да учат пеене и рисуване, чужди езици, история на изкуството или литературна история, образоваха ги и ги „свръхобразоваха. Но докато се опитваха да ги направят колкото е възможно по-образовани и добре възпитани за обществото, същевременно с боязън се грижеха те да останат в едно непонятно за нас днес невежество по всички естествени въпроси. Една девойка от добро семейство не биваше да има никаква представа как е устроено мъжкото тяло, как се раждат децата, тъй като ангелите трябваше да встъпят в брак не само девствени телом, но и с пълна душевна „чистота.
Related Quotes
About Stefan Zweig
Zweig was raised in Vienna, Austria-Hungary. He wrote historical studies of famous literary figures, such as Honoré de Balzac, Charles Dickens, and Fyodor Dostoevsky in Drei Meister (1920; Three Masters), and decisive historical events in Decisive Moments in History (1927). He wrote biographies of Joseph Fouché (1929), Mary Stuart (1935) and Marie Antoinette (Marie Antoinette: The Portrait of an Average Woman, 1932), among others. Zweig's best-known fiction includes Letter from an Unknown Woman (1922), Amok (1922), Fear (1925), Confusion of Feelings (1927), Twenty-Four Hours in the Life of a Woman (1927), the psychological novel Ungeduld des Herzens (Beware of Pity, 1939), and The Royal Game (1941).
In 1934, as a result of the Nazi Party's rise in Germany and the establishment of the Standestaat regime in Austria, Zweig emigrated to England and then, in 1940, moved briefly to New York and then to Brazil, where he settled. In his final years, he would declare himself in love with the country, writing about it in the book Brazil, Land of the Future. Nonetheless, as the years passed Zweig became increasingly disillusioned and despairing at the future of Europe, and he and his wife Lotte were found dead of a barbiturate overdose in their house in Petrópolis on 23 February 1942; they had died the previous day. His work has been the basis for several film adaptations. Zweig's memoir, Die Welt von Gestern (The World of Yesterday, 1942), is noted for its description of life during the waning years of the Austro-Hungarian Empire under Franz Joseph I and has been called the most famous book on the Habsburg Empire.