J.D. Salinger Quote

— Ти все нещо не харесваш.Тези думи още повече ме натъжиха.— Харесвам, харесвам някои неща. Разбира се, че харесвам. Не говори така. Дявол да го вземе, защо говориш така?— Защото не харесваш. Никое училище не ти харесва. Милион неща не харесваш. Милион неща.— Има неща, които харесвам. Ти грешиш — точно тук грешиш. За какъв дявол трябваше да казваш това? — попитах аз. Братче, колко тъжно ми стана от думите й.— Защото нищо не харесваш — каза тя. — Кажи ми едно-едничко нещо, което харесваш.— Едничко ли? Едничко нещо, което харесвам? — казах аз. — Е добре, ще ти кажа.Лошото беше, че не можех много да се съсредоточа. Понякога е мъчно да се съсредоточиш.— Значи да ти кажа едно нещо, което много харесвам, нали? — попитах аз.Тя обаче не ми отговори. Лежеше накриво, далече — чак на другия край на леглото. Най-малко на хиляди мили от мене.— Хайде, отговори — казах аз. — Нещо, което много ми харесва или нещо, което ей тъй, просто ми харесва?— Дето много ти харесва.— Е, добре — казах аз. Но лошото беше, че не можех да се съсредоточа.