A.S. Byatt Quote

Ти коя си?Тук на най-високата полицааз стоя затворена, смаленав покрита с паяжини стъкленица,като древен прилеп изсушена.А каква била си?Златоликият бог ме разпалваше,пеех с крясъци, всъщност пищях,тази негова жар ме разяждаше, беше негов, не мой онзи глас.Какво виждаш?Видях твърд без основакак крепи небесата,видях как покрова върху Цезар намятат.На какво се надяваш?Страстта е огън потушен. И любовта лъжа е - зная.

A.S. Byatt

Ти коя си?Тук на най-високата полицааз стоя затворена, смаленав покрита с паяжини стъкленица,като древен прилеп изсушена.А каква била си?Златоликият бог ме разпалваше,пеех с крясъци, всъщност пищях,тази негова жар ме разяждаше, беше негов, не мой онзи глас.Какво виждаш?Видях твърд без основакак крепи небесата,видях как покрова върху Цезар намятат.На какво се надяваш?Страстта е огън потушен. И любовта лъжа е - зная.

Related Quotes