Khaled Hosseini Quote
Когато бях малка, с татко всяка вече си имахме ритуал. След като си кажех обичайните двайсет „Бисмиллах и той ме настанеше в леглото, сядаше до мен и отскубваше лошите сънища с палеца и показалеца си. Пръстите му отскачаха от челото към слепоочията ми, търпеливо търсеха зад ушите ми, по тила ми и накрая той издаваше едно „пук – като че ли отваряше бутилка – при всеки кошмар, прогонен от мозъка ми. Трупаше сънищата един след друг в невидима торба в скута си и после пристягаше връзките. След това претърсваше въздуха, за да намери приятни сънища на мястото на другите, които беше отстранил. Наблюдавах го как леко накланя глава и се намръщва, как започва да върти очи, сякаш се опитва да долови далечна музика. Притаявах дъх в очакване на мига, когато лицето на баща ми ще се разтегли в усмивка и той мелодично ще възкликне: „А, ето един!, когато ще допре двете си шепи и ще поеме съня в дланите си като венчелистче, което с бавно въртене се спуска от някое дърво. И после нежно, много, много нежно - татко казваше, че всички хубави неща в живота са крехки и лесно се губят, - той вдигаше ръце към лицето ми, потъркваше с длани челото ми и втриваше щастие в главата ми.
Когато бях малка, с татко всяка вече си имахме ритуал. След като си кажех обичайните двайсет „Бисмиллах и той ме настанеше в леглото, сядаше до мен и отскубваше лошите сънища с палеца и показалеца си. Пръстите му отскачаха от челото към слепоочията ми, търпеливо търсеха зад ушите ми, по тила ми и накрая той издаваше едно „пук – като че ли отваряше бутилка – при всеки кошмар, прогонен от мозъка ми. Трупаше сънищата един след друг в невидима торба в скута си и после пристягаше връзките. След това претърсваше въздуха, за да намери приятни сънища на мястото на другите, които беше отстранил. Наблюдавах го как леко накланя глава и се намръщва, как започва да върти очи, сякаш се опитва да долови далечна музика. Притаявах дъх в очакване на мига, когато лицето на баща ми ще се разтегли в усмивка и той мелодично ще възкликне: „А, ето един!, когато ще допре двете си шепи и ще поеме съня в дланите си като венчелистче, което с бавно въртене се спуска от някое дърво. И после нежно, много, много нежно - татко казваше, че всички хубави неща в живота са крехки и лесно се губят, - той вдигаше ръце към лицето ми, потъркваше с длани челото ми и втриваше щастие в главата ми.
Related Quotes
People accuse me of falling in love easily. It just means that I'm able to see the beauty in most of the people who cross paths with me and I appreciate it for what it is and also for what it isn't. L...
About Khaled Hosseini
Hosseini was briefly a resident of Iran and France after being born in Kabul, Afghanistan, to a diplomat father. When Hosseini was 15, his family applied for asylum in the United States, where he later became a naturalized citizen. Hosseini did not return to Afghanistan until 2003 when he was 38, an experience similar to that of the protagonist in The Kite Runner. In later interviews, Hosseini acknowledged that he suffered from survivor's guilt for having been able to leave the country prior to the Soviet invasion and subsequent wars.
After graduating from college, Hosseini worked as a physician in California, a situation he likened to "an arranged marriage". The success of The Kite Runner meant he was able to retire from medicine in order to write full-time. His three novels have all reached various levels of critical and commercial success. The Kite Runner spent 101 weeks on The New York Times Best Seller list, including three weeks at number one. His second novel, A Thousand Splendid Suns (2007), spent 103 weeks on the chart, including 15 at number one while his third novel, And the Mountains Echoed (2013), remained on the chart for 33 weeks. In addition to writing, Hosseini has advocated for the support of refugees, including establishing with the UNHCR the Khaled Hosseini Foundation to support Afghan refugees returning to Afghanistan.