Nick Hornby Quote
Четирийсет и една минути по-късно, докато ровеше из джобовете си за нещо, което можеше да използва вместо кърпичка, към него се приближи възрастна жена и го докосна по рамото.- Искате ли да си поговорите с някого? - каза тя внимателно.- О! Благодаря. Не, не, добре съм.Той докосна лицето си - беше плакал.- Сигурен ли сте? Не изглеждате добре.- Наистина. Просто... Просто току-що изживях нещо много силно. - Той извади една от слушалките на айпода си, сякаш това обясняваше всичко. - Тук.- Нима плачете от музиката?Жената го гледаше така, сякаш пред нея седеше някакъв перверзник.- Е - каза Дънкан. - Не плача от музиката. Мисля, че предлогът не е правилен.Тя поклати глава и отмина.
Четирийсет и една минути по-късно, докато ровеше из джобовете си за нещо, което можеше да използва вместо кърпичка, към него се приближи възрастна жена и го докосна по рамото.- Искате ли да си поговорите с някого? - каза тя внимателно.- О! Благодаря. Не, не, добре съм.Той докосна лицето си - беше плакал.- Сигурен ли сте? Не изглеждате добре.- Наистина. Просто... Просто току-що изживях нещо много силно. - Той извади една от слушалките на айпода си, сякаш това обясняваше всичко. - Тук.- Нима плачете от музиката?Жената го гледаше така, сякаш пред нея седеше някакъв перверзник.- Е - каза Дънкан. - Не плача от музиката. Мисля, че предлогът не е правилен.Тя поклати глава и отмина.