Stefan Zweig Quote
Подобен външен успех крие всъщност опасността да обърка човек, който преди това е вярвал повече с доброто си намерение, отколкото в своя талант и във въздействието на своите творби. Всъщност всяка форма на публичност поражда известно нарушение в естественото равновесие на личността. Нормално, името, което носи човек, не е нещо повече от хартия за свиване на пура: знак за самоличност, външен атрибут, почти незадължителен, който съвсем условно е свързан с истинския субект, с действителното Аз. Но в случай на успех това име постепенно сякаш се раздува. То се откъсва от човека, който го носи, и става самовластно, сила, вещ за себе си, търговски артикул, капитал и най-сетне, сила, която чрез силен обратен тласък започва да влияе, да доминира и да преобразява човека, който го носи. Щастливи, самоуверени натури обикновено несъзнателно се отъждествяват с въздействието, което упражняват. Званието, положението, орденът и в резултат – известността на името им са способни да всеят в тях по-голяма увереност, да задълбочат чувството за собствено достойнство и да ги изкушат да повярват, че са постигнали особена значимост в обществото, в държавата и във времето, и те неволно започват да важничат, за да достигнат със своята личност обема на външното впечатление. Но който по природа е устроен недоверчиво към самия себе си, приема всякакъв външен успех като задължение да се запази – по възможност – непроменим именно в това толкова трудно положение.
Подобен външен успех крие всъщност опасността да обърка човек, който преди това е вярвал повече с доброто си намерение, отколкото в своя талант и във въздействието на своите творби. Всъщност всяка форма на публичност поражда известно нарушение в естественото равновесие на личността. Нормално, името, което носи човек, не е нещо повече от хартия за свиване на пура: знак за самоличност, външен атрибут, почти незадължителен, който съвсем условно е свързан с истинския субект, с действителното Аз. Но в случай на успех това име постепенно сякаш се раздува. То се откъсва от човека, който го носи, и става самовластно, сила, вещ за себе си, търговски артикул, капитал и най-сетне, сила, която чрез силен обратен тласък започва да влияе, да доминира и да преобразява човека, който го носи. Щастливи, самоуверени натури обикновено несъзнателно се отъждествяват с въздействието, което упражняват. Званието, положението, орденът и в резултат – известността на името им са способни да всеят в тях по-голяма увереност, да задълбочат чувството за собствено достойнство и да ги изкушат да повярват, че са постигнали особена значимост в обществото, в държавата и във времето, и те неволно започват да важничат, за да достигнат със своята личност обема на външното впечатление. Но който по природа е устроен недоверчиво към самия себе си, приема всякакъв външен успех като задължение да се запази – по възможност – непроменим именно в това толкова трудно положение.
Related Quotes
About Stefan Zweig
Zweig was raised in Vienna, Austria-Hungary. He wrote historical studies of famous literary figures, such as Honoré de Balzac, Charles Dickens, and Fyodor Dostoevsky in Drei Meister (1920; Three Masters), and decisive historical events in Decisive Moments in History (1927). He wrote biographies of Joseph Fouché (1929), Mary Stuart (1935) and Marie Antoinette (Marie Antoinette: The Portrait of an Average Woman, 1932), among others. Zweig's best-known fiction includes Letter from an Unknown Woman (1922), Amok (1922), Fear (1925), Confusion of Feelings (1927), Twenty-Four Hours in the Life of a Woman (1927), the psychological novel Ungeduld des Herzens (Beware of Pity, 1939), and The Royal Game (1941).
In 1934, as a result of the Nazi Party's rise in Germany and the establishment of the Standestaat regime in Austria, Zweig emigrated to England and then, in 1940, moved briefly to New York and then to Brazil, where he settled. In his final years, he would declare himself in love with the country, writing about it in the book Brazil, Land of the Future. Nonetheless, as the years passed Zweig became increasingly disillusioned and despairing at the future of Europe, and he and his wife Lotte were found dead of a barbiturate overdose in their house in Petrópolis on 23 February 1942; they had died the previous day. His work has been the basis for several film adaptations. Zweig's memoir, Die Welt von Gestern (The World of Yesterday, 1942), is noted for its description of life during the waning years of the Austro-Hungarian Empire under Franz Joseph I and has been called the most famous book on the Habsburg Empire.