Gregory David Roberts Quote

— Знаеш ли, Лин, от доста време си тук, понаучил си езика, ходи на село, живя в бордея, даже и в затвора лежа, заеби, и пак не загряваш, нали?— Може би не — съгласих се. — Сигурно не.— Точно така, пич, не загряваш. Това тук не ти е Англия, нито пък Нова Зеландия или Австралия, или където си щеш. Това е Индия, човече. Индия. Това е земята на сърцето. Тук сърцето е _добро_, човече.Шибаното _сърце_. Затова си свободен. Затова ченгето ти върна фалшивия паспорт. Затова можеш да се разхождаш, без да те приберат, въпреки че те _знаят_ кой си. Можеше да те прецакат, Лин. Можеше да ти вземат парите, парите на Кадер, и да те пуснат, а после да пратят _други_ ченгета да те пипнат и да те пратят у дома, заеби. Но не го направиха и няма да го направят, защото си им влязъл в сърцето, пич, в шибаното им индийско сърце. Видели са какво си направил тук и как те обичат хората в бордея, и са си помислили: „Абе, в Австралия се е издънил, но тука е направил сума ти добро. Ако си плати това копеле, ще го пуснем. Защото са _индийци_, пич. Така опазваме това смахнато място — със _сърцето_. Двеста шибани езици и един милиард души. Индия е сърцето. _Сърцето_ е това, което ни свързва. Никъде другаде няма народ като моя, Лин. Никъде няма сърце като индийското.