Gregory David Roberts Quote
Виж, когато ме приковаха на стената в „Артър Роуд и започнаха да ме обработват, това трая часове. След време усещах мириса и вкуса единствено на собствената си кръв. Чувах единствено латите, които се врязваха в мен.— Знам, Лин…— Не, остави ме да довърша. Имаше една минута, точно по средата, която беше… толкова странна… сякаш се реех извън себе си и виждах долу собственото си тяло и тях — виждах всичко, което ставаше. И… ме обзе едно шантаво чувство, много странно _разбиране_… на всичко, което се случваше. Знаех _кои_ са те и _какви_ са, и _защо_ го правят. Осъзнавах го съвсем ясно, а после разбрах, че имам два избора — да ги намразя или да им простя. И… не зная защо, нито как, но ми беше напълно ясно, че трябва да им простя. Бях длъжен, ако исках да издържа.
Виж, когато ме приковаха на стената в „Артър Роуд и започнаха да ме обработват, това трая часове. След време усещах мириса и вкуса единствено на собствената си кръв. Чувах единствено латите, които се врязваха в мен.— Знам, Лин…— Не, остави ме да довърша. Имаше една минута, точно по средата, която беше… толкова странна… сякаш се реех извън себе си и виждах долу собственото си тяло и тях — виждах всичко, което ставаше. И… ме обзе едно шантаво чувство, много странно _разбиране_… на всичко, което се случваше. Знаех _кои_ са те и _какви_ са, и _защо_ го правят. Осъзнавах го съвсем ясно, а после разбрах, че имам два избора — да ги намразя или да им простя. И… не зная защо, нито как, но ми беше напълно ясно, че трябва да им простя. Бях длъжен, ако исках да издържа.
Related Quotes
About Gregory David Roberts