Gregory David Roberts Quote
Целият ум на света не можеше да спре стомаха ми да се свива около дебнещия страх. Когато знаеш, че ще умреш, интелигентността не носи никаква утеха. В края на краищата геният е суета, а интелигентността е куха. Утешението, което наистина идва, ако изобщо дойде, е онази странна, пъстра смесица от време, място и чувства, която обикновено наричаме мъдрост. За мен, в онази последна нощ преди битката, това бе гласът на майка ми и животът и смъртта на приятеля ми Прабакер… „Бог да ти даде покой, Прабакер, аз още те обичам, и тъгата, когато мисля за теб, е прикована за сърцето и за очите ми с ярки, горящи звезди… Утехата ми на онзи мразовит хребет беше споменът за усмихнатото лице на Прабакер и гласът на майка ми: „Каквото и да вършиш в живота, върши го храбро и няма да сбъркаш много…
Целият ум на света не можеше да спре стомаха ми да се свива около дебнещия страх. Когато знаеш, че ще умреш, интелигентността не носи никаква утеха. В края на краищата геният е суета, а интелигентността е куха. Утешението, което наистина идва, ако изобщо дойде, е онази странна, пъстра смесица от време, място и чувства, която обикновено наричаме мъдрост. За мен, в онази последна нощ преди битката, това бе гласът на майка ми и животът и смъртта на приятеля ми Прабакер… „Бог да ти даде покой, Прабакер, аз още те обичам, и тъгата, когато мисля за теб, е прикована за сърцето и за очите ми с ярки, горящи звезди… Утехата ми на онзи мразовит хребет беше споменът за усмихнатото лице на Прабакер и гласът на майка ми: „Каквото и да вършиш в живота, върши го храбро и няма да сбъркаш много…
Related Quotes
About Gregory David Roberts