Ursula K. Le Guin Quote
— Ние се крием от шингите. Но се крием също и от онова, което сме били. Разбираш ли ме, Фалк? Живеем добре в нашите Къщи — достатъчно добре. Но позволяваме да ни управлява страхът. Било е време, когато сме летели с кораби между звездите, а сега не смеем да се отдалечим на повече от стотина мили от домовете си. Съхраняваме не повече от зрънце познание и не правим нищо с него. А някога сме го използвали за да плетем шевицата на живота върху мрака и хаоса. Да отправяме предизвикателства към обкръжаващия ни свят. И да го покоряваме. След още една, по-продължителна пауза, Зов продължи, загледан в чистото ноемврийско небе: — Представи си всички тези светове, обитавани от най-различни хора и чудовища, съзвездията в техните небеса, градовете, които са строяли, песните и обичаите им. И всичко това е загубено, поне за нас, толкова безвъзвратно загубено, колкото твоето детство. Какво всъщност знаем за епохата на нашето величие? Няколко имена на светове и герои, засъхнала утайка от факти, които се опитваме да сглобим в история. Законът на шингите забранява убийствата, но те самите убиват познанието, изгарят книгите, и което е още по-лошо, фалшифицират малкото, което остава непокътнато. Благодарение на тях Лъжата се прокрадна между нас и остана завинаги. В нищо вече не сме сигурни и най-вече в онова, което знаем за Епохата на Съюза — колко ли документи са били фалшифицирани? Едно искам да запомниш от мен — шингите са наши заклети врагове. Не е трудно да живееш с мисълта, че не съществуват, или са недостижимо далеч — най-много да чуеш някоя от въздушните им коли докато цепи простора. Тук, в Гората, те не ни закачат и може би е така навсякъде по Земята — кой може да каже. Ще ни оставят да си живуркаме докато сме съгласни да не напускаме тази клетка на невежеството и пущинаците и скланяме покорно глава всеки път, когато прелитат над нас. Но те ни нямат доверие. И как биха ни имали, дори след хиляда и двеста години? Те не знаят какво е това доверие, защото не познават истината. Не зачитат никакви договори, нарушават всички обещания, съдят както им е угодно, предават, когато им е изгодно и лъжат неизчерпаемо. В някои летописи от времето на Разпадането на Съюза се говори, че могат дори да лъжат в мислите си. Именно Лъжата доведе до разгрома на Съюза и ни превърна в роби на шингите. Запомни го, Фалк. Никога не приемай за чиста монета онова, което ти казват Враговете.
— Ние се крием от шингите. Но се крием също и от онова, което сме били. Разбираш ли ме, Фалк? Живеем добре в нашите Къщи — достатъчно добре. Но позволяваме да ни управлява страхът. Било е време, когато сме летели с кораби между звездите, а сега не смеем да се отдалечим на повече от стотина мили от домовете си. Съхраняваме не повече от зрънце познание и не правим нищо с него. А някога сме го използвали за да плетем шевицата на живота върху мрака и хаоса. Да отправяме предизвикателства към обкръжаващия ни свят. И да го покоряваме. След още една, по-продължителна пауза, Зов продължи, загледан в чистото ноемврийско небе: — Представи си всички тези светове, обитавани от най-различни хора и чудовища, съзвездията в техните небеса, градовете, които са строяли, песните и обичаите им. И всичко това е загубено, поне за нас, толкова безвъзвратно загубено, колкото твоето детство. Какво всъщност знаем за епохата на нашето величие? Няколко имена на светове и герои, засъхнала утайка от факти, които се опитваме да сглобим в история. Законът на шингите забранява убийствата, но те самите убиват познанието, изгарят книгите, и което е още по-лошо, фалшифицират малкото, което остава непокътнато. Благодарение на тях Лъжата се прокрадна между нас и остана завинаги. В нищо вече не сме сигурни и най-вече в онова, което знаем за Епохата на Съюза — колко ли документи са били фалшифицирани? Едно искам да запомниш от мен — шингите са наши заклети врагове. Не е трудно да живееш с мисълта, че не съществуват, или са недостижимо далеч — най-много да чуеш някоя от въздушните им коли докато цепи простора. Тук, в Гората, те не ни закачат и може би е така навсякъде по Земята — кой може да каже. Ще ни оставят да си живуркаме докато сме съгласни да не напускаме тази клетка на невежеството и пущинаците и скланяме покорно глава всеки път, когато прелитат над нас. Но те ни нямат доверие. И как биха ни имали, дори след хиляда и двеста години? Те не знаят какво е това доверие, защото не познават истината. Не зачитат никакви договори, нарушават всички обещания, съдят както им е угодно, предават, когато им е изгодно и лъжат неизчерпаемо. В някои летописи от времето на Разпадането на Съюза се говори, че могат дори да лъжат в мислите си. Именно Лъжата доведе до разгрома на Съюза и ни превърна в роби на шингите. Запомни го, Фалк. Никога не приемай за чиста монета онова, което ти казват Враговете.
Related Quotes
About Ursula K. Le Guin
Le Guin was born in Berkeley, California, to author Theodora Kroeber and anthropologist Alfred Louis Kroeber. Having earned a master's degree in French, Le Guin began doctoral studies but abandoned these after her marriage in 1953 to historian Charles Le Guin. She began writing full-time in the late 1950s and achieved major critical and commercial success with A Wizard of Earthsea (1968) and The Left Hand of Darkness (1969), which have been described by Harold Bloom as her masterpieces. For the latter volume, Le Guin won both the Hugo and Nebula awards for best novel, becoming the first woman to do so. Several more works set in Earthsea or the Hainish universe followed; others included books set in the fictional country of Orsinia, several works for children, and many anthologies.
Cultural anthropology, Taoism, feminism, and the writings of Carl Jung all had a strong influence on Le Guin's work. Many of her stories used anthropologists or cultural observers as protagonists, and Taoist ideas about balance and equilibrium have been identified in several writings. Le Guin often subverted typical speculative fiction tropes, such as through her use of dark-skinned protagonists in Earthsea, and also used unusual stylistic or structural devices in books such as the experimental work Always Coming Home (1985). Social and political themes, including race, gender, sexuality, and coming of age were prominent in her writing. She explored alternative political structures in many stories, such as in the philosophical short story "The Ones Who Walk Away from Omelas" (1973) and the anarchist utopian novel The Dispossessed (1974).
Le Guin's writing was enormously influential in the field of speculative fiction, and has been the subject of intense critical attention. She received numerous accolades, including eight Hugos, six Nebulas, and twenty-four Locus Awards, and in 2003 became the second woman honored as a Grand Master of the Science Fiction and Fantasy Writers of America. The U.S. Library of Congress named her a Living Legend in 2000, and in 2014, she won the National Book Foundation Medal for Distinguished Contribution to American Letters. Le Guin influenced many other authors, including Booker Prize winner Salman Rushdie, David Mitchell, Neil Gaiman, and Iain Banks. After her death in 2018, critic John Clute wrote that Le Guin had "presided over American science fiction for nearly half a century", while author Michael Chabon referred to her as the "greatest American writer of her generation".