Ч... никой не скърби по-дълбоко и по-покъртително от едната половина в голяма любов, на която не е писано да се сбъдне.
Такой бывает любовь. … Твое сердце становится похожим на перегруженную спасательную шлюпку. Чтобы не утонуть, ты выбрасываешь за борт свою гордость и самоуважение, свою независимость. А спустя какое-т...
Сега за жалост всичко е поза и няма никакъв стил. Белег на епохата, в която живеем, е, че стилът се превръща в поза, вместо позата да се превръща в стил.
Разбирате ли, страданието е вид гняв. Ние се гневим срещу несправедливостта, неправдата на нашата тъжна, окаяна участ. И това кипящо негодувание, разбирате ли, този гняв, е онова, което наричаме страд...
Приятелството е и вид лекарство и пазарите за него понякога също са черни.
Няма обективно и универсално приемливо определение за доброто и злото. И докато не се сдобием с него, ще продължаваме да оправдаваме собствените си действия и да заклеймяваме действията на другите.
Но сега съм по-самотен и помъдрял и знам, че нито жестокостта, нито срамът охарактеризират човечеството. Прошката - тя ни прави онова, което сме. Без прошка нашият биологичен вид щеше да се самоунищож...
Наричат го Надпреварата на Черната царица. От една книга е, „Алиса в страната на чудесата.— Знам я — отвърна Санджай. — Учихме я в училище. Но така и не я разбрах.— Няма нищо, нея никой не я разбира....
Можеш да бъдеш единствено себе си. Колкото повече се мъчиш да си като някой друг, толкова повече собственото ти Аз ти пречи.
Можем да задължим хората да не бъдат лоши, но не можем да ги задължим да бъдат добри, не намирате ли?
Каждый удар человеческого сердца — это целая вселенная возможностей.
Was something unchangeable: fixed for every one of us at birth, and as constant as the circuit of the stars. But I suddenly realised that life is stranger and more beautiful than that. The truth is th...
The stones in destiny’s walls are mortared with small and heedless complicities such as those.
No happiness exists without its woe, no wealth without its cost, and no life without its full measure, sooner or later, of sorrowing and death.
If we envy someone for all the right reasons, we’re half way to wisdom.
His struggle there to love and to be loved in return, and his drag-footed walk along the shoreline of his Fate are the fragments of his shipwreck survival.
Hate politics, and politicians even more. They make a religion of being greedy. It’s unforgivable.
And my heart was as clean and hungry for promises as a monsoon morning in the gardens of Malabar.
A man has to draw the line somewhere. Civilisation, after all, is defined by what we forbid, more than what we permit.
When we get older—when the steel door slams shut, in one way or another—we know that real suffering is measured by what’s taken away from us.